Приятел на принцеса Даяна хвърли бомба за принц Чарлз и разкри големия ѝ страх
Д-р Джеймс Колхърст е роден в Ирландия и по професия е хирург. Той е близък приятел на принцеса Даяна още от времето когато тя е работила като бавачка в Лондон. Това е преди да се омъжи за принц Чарлз пред 1981 година.
Колкото и да не ви се вярва наистина бъдещата принцеса е работела като бавачка, въпреки че е била родена в заможно семейство. Даяна просто обожавала да е сред деца и й се отдавало да си общува с тях.
Джеймс също е от заможно семейство, което има свой средновековен замък. Той е бил посредникът между принцесата на Уелс и биографа Андрю Мортън, който пише книгата – „Даяна: Нейната истинска история“.
Д-р Колхърст реши да направи шокиращи разкрития за отношенията между Даяна и Чарлз по повод на годината, в която лейди Ди щеше да навърши 60.
„Лейди Даяна Спенсър беше едва на 17, когато се срещнахме за първи път. Карахме ски в Кларет. Тя познаваше няколко мои приятели и те я доведоха в апартамента ни, когато тя пострада и си изкълчи глезена. Казаха й, че съм лекар и ще я прегледам, а аз тогава всъщност просто следвах медицина.
Даяна беше весела, умна и щура и ни беше лесно да говорим на един език. Тогава се зароди приятелството ни и продължи до края на краткия й живот. Смъртта й все още остава загадка.
Даяна, която познавах, обичаше да общува с хора. Тя имаше изключителната способност да предразполага хората да й споделят и можеше да си говори с всякакви хора, от деца, до възрастни. Имаше уникална харизма, а бракът с принц Чарлз и бе донесъл световна слава. Тя обаче не осъзнаваше, че присъединяването към кралското семейство, може да й донесе и много негативи.
Кралското семейство обаче също се сблъска с проблем в лицето на Даяна. Те не са очаквали, че народът така ще я обикне. Никой не очакваше тя да обсеби медиите и хората и факта, че те така ще я обикнат, че именно Лейди Ди ще се превърне в главната фигура в семейството. Това създаде проблеми и Чарлз започна да ревнува от нарастващия авторитет на жена си.
Когато Даяна роди две деца, ролята на майка веднага й прилегна. Харесваше й децата да са около нея, забавляваше се с тях. Те й даваха възможност да избяга от служебните задължения. Като неин приятел ми тежеше, че я наричаха булимичка. Истината беше, че нейната болест бе просто отражение на нещастието йм а не първопричина за него.
Тя се страхуваше, че може да изгуби момчетата и чувстваше, че хората, които тя определяше като „сиви“, ще я обявят за небрежна и лоша майка.
Това не бе и единственият й страх. Още през 1992 г. тя започна да се притеснява, че може да бъде обида в скалъпен инцидент. Разказвала ми е няколко пъти за това. Може би звучеше параноично, но тя наистина не звучеше така.
През трудните години на брака й понякога получавах между 8 и 10 обаждания на ден от нея.
Източник: blitz.bg
